* * *

Булин глас от гроба (2)

Де ми се й чуло, видяло
зълва буля си да жалей,
като Радка буля си?
Жаля я девет години,
на десетата година
станала е рано в събота,
че си й главата умила,
умила, пък се й не плела,
на гробищата отиде,
приляла и прикадила,
викнала, та й заплакала:
- Мари, бульо, мари, братовице,
мари, бульо, мари, моля ти се,
стани, ме тънко оплети,
стани, ме дребно нареси,
каквото, бульо, други път,
други път, друга година!
То се й на Бога смилило,
буля й от гроба продума:
- Калино Радо, булина,
мари, постой, буля, почакай,
почакай да те попитам -
ожени ли се батьо ти,
хубава ли му й булката?
Радка були си думаше:
- Мари, буле ле, мари, братовице,
той се, батьо ми, ожени -
не му й хубава булката,
не ходи твойто ходене,
не шета твойто шетане...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010