* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата
и с кавала свиреше,
глас му се счу във гробищата:
- Драгинко, булин драгинко,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата?
Дойчо уплашен говори:
- Като ме питаш, да кажа,
без да те, буле, излъжа.
Бете се, буле, ожени,
взема си добра стопанка,
тя ходи твойто ходене,
и носи твойто носене,
ала не гледа добре децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010