* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шиленца
край селските гробища,
с меден ми кавал свиреше.
Глас му се него дочуло,
че си кавал позапря,
сам си на ума думаше:
- Дали шиленца избляха,
дали моми из село изпяха?
Нито шиленца изблели,
ни моми из село изпели,
най се буля му обаждала,
обаждала и пак обадила:
- Драгинко гинко, Дойчине,
Дойчине, булин деверо,
я си кавали позапри,
нещичко да те попитам,
право на буля да кажеш.
Ожени ли се батьо ви,
доведе ли ви стопанка,
гледа ли добре децата,
децата още батя ви?
Дойчин буля си продума:
- Бате се, бульо, ожени,
добра стопанка доведе
и много е, бульо, красива,
нийде я няма по хубостта,
кога е на сърце не е добре,
защо няма, бульо, връщане,
децата, бульо, да видиш,
живички да ги оплачеш.
Сутрин шиленца изкарвам,
край батьовите порти минавам,
жално ми е, бульо, мъчно ми е
кога деца аз видя -
сутрин боси по росата,
сухи корички гризеха.
Тогаз буля му продума:
- Не мога, драгинко, да стана,
децата си аз да видя,
змия ми очи изпила,
в коса ми гнездо си свила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010