* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шиленца пасеше,
край село в гробищата,
с меден кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
я си повъзпри кавала,
нещичко ще те попитам,
нещичко заради батко ти,
и за мойте дребни дечица!
Ожени ли се батко ти,
доведе ли майка мащеха,
на мойте дребни дечица?
Ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене,
гледа ли моя мил поглед,
и моите дребни дечица?
Дойчо си възпря кавала
и на буля си думаше:
- Батко се, бульо, ожени,
доведе майка мащеха
на твоите дребни дечица,
тя носи твоето носене,
и ходи твоето ходене,
не гледа твоите дечица,
когато хлебец поискат,
сухи корички им дава,
наместо гозба - помийка,
сутин шиленца изкарвам,
край вашите вратници минавам,
те все на врата стоят,
голи и боси, горките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010