* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
с меден кавал свиреше,
кавала свири-говори,
буля му от гроб се обажда:
- Драгинко Дойчо, деверко,
премлъкни, буля, кавала,
нещичко ще те попитам -
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра къщница,
гледа ли добре децата,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Дойчо буля си думаше:
- Батьо се, бульо, ожени,
взема си добра къщница,
твойто ходене ходеше,
твойто носене носеше,
децата добре не гледа;
когато хлебец поискат -
сухи трохички им дава,
кога манджичка поискат -
промивки манджа им дава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010