* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, край гробищата.
С меден кавал свиреше,
глас му се отнейде зачу,
Дойчо кавала поспира,
буля му се от гроб обажда
и се на Дойчо думаше:
- Драгинко Дойчо, драгинко,
я поспри, Дойчо, кавала
нещичко ще те попитам -
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра къщница,
шета ли мойто шетане,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо на буля си думаше:
- Бульо ле, бульо батева,
батьо се, бульо, ожени,
добра къщница той взе,
твойто ходене тя ходи,
твойто носене тя носи,
добре децата не гледа -
тръгнаха голи и боси,
по чужди врати те ходят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010