* * *

Булин глас от гроба (1)

Стоян си стадо пасеше
край тия нови гробища,
на бял бе камък приседнал -
нещо се от гроб обади:
- Братко, драгинко Стояне,
ожени ли се байо ти,
намери ли си невеста -
хубава ли е като мен,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене,
сговорна ли е с комшии
и гледа ли ми децата?
Стоян невести думаше:
- Снахо ле, мила снашице,
оженихме си байо ми,
намерихме му невеста -
и хубава е като теб,
и носи твойто носене,
и ходи често в черкова,
и сговорна е с комшии,
ала децата не гледа!
Всички е, бульо, раздала
по турци и по цигани,
а най-малкото детенце -
във пусти черни татаре.
Снаха драгинко думаше:
- Драгинко, мили деверко,
във петък срещу събота,
децата да ми зберете,
на кръстопът ги доведи -
аз ще да дойда, драгинко,
да дойда да си ги взема!
Девер си снаха послуша,
па стана, та си отиде;
па събра всички дечица,
на кръстопът ги изведе
във петък срещу събота.
Тъмна се мъгла замъгли
и си децата отнела!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010