* * *

Булин глас от гроба (1)

Лазар говеда пасеше
из русалимски гробища,
па се изкачи на камък,
със меден кавал засвири.
Ка го зачула невяста,
тя се из гроба продума:
- Драгинко, драги деверко,
ожени ли се байо ти,
доведе ли ви невяста,
от мене по-хубава ли е,
от мене по-работна ли е,
от мене по-пестовна ли е?
А драгинко и думаше:
- Мома невясто, невясто,
че ожени се байо ми
и доведе ни невяста,
от тебе е по-хубава,
от тебе е по-работна,
от тебе е по-пестовна,
ала ти деца не гледа.
Заран по зори излезе,
вечер си доде с вечеря,
тие я деца посрещнат,
едно й хлебец поиска,
друго й вода поиска.
А тя ги люто кълнеше:
"Мили маминки дечица,
ели са, не наели са,
пили са, не напили са,
кога майка си изядохте,
изядохте и изпихте!"
Тя си драгинко думаше:
- Драгинко, драги деверко,
ще ти се, драгинко, помоля -
я ми децата доведи,
най-мънинкото донеси!
И драгинко я послуша,
по-голямите заведе,
най-мънинкото занесе.
Пусти се гроби разгърнаха,
та й дечица погълнаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010