* * *

Булин глас от гроба (2)

Де се й чуло и видяло,
зълва буля си да жалей,
каквото й Радка буля си.
Жаля я Радка, миля я,
тъкмо ми девет години,
на десетата година,
станала й рано събота,
че си главата умила,
умила, пък и оплела,
на гробището отишла,
на булина си равен гроб,
приляла и прикадила,
свещица й запалила,
викнала, та заплакала:
- Бульо ле, мари, бульо ле,
стани ме, бульо, оплети
на ситно, дребно плетене.
Буля й от гроб продума:
- Калино мари, булина,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
байно ти ожени ли се,
добра стопанка доведе ли,
мойто ходене ходи ли,
децата ми гледа ли?
- Байно се, бульо, ожени,
добра стопанка доведе,
твойто ходене ходи,
ала децата не гледа,
ако си хлебец поискат,
пък тя им дава корички,
ако си вода поискат,
пък тя ги, бульо, провожда
на кокошото корито.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010