* * *

Булин глас от гроба (1)

Че като се Стоян оженил
за Петранка мома хубава,
че нали са се много обичале,
че се мина година и половина,
Петранка си рожба добила,
две ми деца родила
и на техно име кръстила,
Петранчо и Стоянчо двенките.
Не мина се много време
и Петранка върла болест хванала,
и си Петранка умори.
Че се мина година и половина,
че се Стоян за друга ожени.
Ала Стоянов брат Радой,
дето си шилетата пасеше,
край село, край гробищата,
като си шилетата пасеше
и с меден кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
- Како ле, како Петранке,
я излез, како, излез
да ти, како, кажа,
че бате Стоян се оженил.
Като Петранка тия думи чула,
яла се от земята обажда
и си Радойчо попитала:
- Братко ле, Радойчо,
като се бате ти оженил,
намерил ли е булка хубава,
като мене ходи ли,
като мене носи ли се,
но я ми кажи, братко Радойчо,
като мене гледа ли децата?
Тогава Радойчо говори:
- Како ле, како Петранке,
твойто ходене ходи,
твойто носене носи,
но като тебе децата не гледа.
Като си Радойчо отишъл
и на бате си Стоян казал,
тогава Стоян го дожале,
в гробищата отишъл,
и на гроба на Петранка заплакал,
и на Петранка говори:
- Любе Петрано, Петранке,
ази се, любе, ожених,
намерих си жена по вкус,
но децата, Петранке, не гледа...
Слушайте, мало и големо,
жена повторна заварени деца не гледа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010