 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Каранци Дончо шилета пасеше
накрая, край гробищата,
с меден си кавал свиреше,
жално Дончо пееше.
Глас му се е от гроба чуло,
Дончо си кавал запре.
Буле на Дончо думаше:
- Драгинко Дончо, деверко,
ожени ли се батко ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дончо були си думаше:
- Буле ле, братовице,
бате се, буле, ожени
тя носи твойто носене,
тя ходи твойто ходене,
децата не ще да гледа
като й хлебец поискат,
тя ги нъвън изпъжда...
Каранци, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010