* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчин си шилета пасеше
край село, край гробищата
и с меден си кавал свиреше.
Както си с кавал свиреше
под земе му се глас изчува.
Буля му от гроб се обажда
и на Дойчина думаше:
- Драгинко, драги Дойчине,
ожени ли се бате ти,
взе ли си добра стопанка,
носи ли мойто носене,
мяза ли тя на мене,
ходи ли мойто ходене
и гледа ли добре децата?
Дойчин на буля си думаше:
- Бате се, буле, ожени,
взема си добра стопанка,
на тебе, буле, намязва,
твойто носене носи,
твойто ходене ходи,
ала децата добре не гледа.
Буля на Дойчин думаше:
- Драгинко, драги Дойчине,
на батя си да кажеш
децата добре да гледа.
Аз тука кат лежа,
за тях най-много мисля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010