* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Станьо шилета
край тия нови гробища.
На мермер камък приседнал,
луната ясна греееше,
Станьо с кавал свиреше,
близо му глас се дочул,
близо, откъм гробища:
- Девере Станьо ле, Станьо ле,
ожени ли се батьо ти,
найде ли си добра стопанка.
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Станьо да свири престана,
омилно дума продума:
- Батьо се, како, ожени,
намери добра стопанка,
тя носи твойто носене,
и ходи твойто ходене,
ала не гледа децата!
Като й хлебец поискат,
тя ги, како, удари,
и ги люто проклина:
"Хлебеца да ви ослепи,
водата да ви удави!..."
- Драгинко, драги деверо,
да кажеш, драги, батьо си,
да ми не бият децата,
че макар там не живея,
за тях си плача, милея...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010