* * *

Булин глас от гроба (1)

Станал ми млад Стоян
рано в събота,
че си стадото изкара
край село, край гробищата.
С меден си кавал засвири,
в гробища се глас чува.
Буля Стояну думаше:
- Стоене, драги драгинко,
я си спри, буля, кавала,
че ела близо до мене
нещичко да те попитам.
Ожени ли с бате ти,
добра ли къщница доведе,
добре ли гледа децата?
Стоян буля си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
добра къщница доведе,
хубаво гледа децата -
черна им земя постеля,
синьо им небе завивка,
сухи кори храната.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010