* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо със свирка свиреше,
край крушевските гробища.
Женски му глас пригласяше,
отдолу, от под земята:
- Дойчо ле, булин деверко,
нещо ще те попитам,
правичко да ми обадиш
без да ме, буля, излъжеш.
Оженихте ли батя си,
добра ли булка му взехте,
гледа ли добре децата,
ходи ли често на църква?
- Като ме питаш, ще кажа
и няма да те излъжа.
Бате се, бульо, ожени,
булята му е хубава,
хубава като тебе,
работна е като тебе,
ходи си често в църква.
Не мога да те излъжа -
не гледа добре децата.
- Деверко Дойчо, деверко,
най-мънечкото горкото
кога си вода поиска,
коя му майка подава,
кога си хлебец поиска,
коя му майка подава,
кога се жално разплаче,
коя го майка умирва?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010