* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си стадо пасеше
край село стари гробища,
с меден си кавал свиреше
и си стадото възпира.
Буля му се от гроб провикна:
- Драги драгинко, деверо,
ожени ли се бачо ти,
хубава ли му й булката, (2)
гледа ли харно децата?
Драгинко були думаше:
- Гледа ги, буле, гледа ги, (2)
гледа ги, буле, не твърде,
дава им, буле, и хлебец,
кога самички поискат (2)
от три дни, буле, корички.
Буля драгинко думаше:
- Кажи, драгинко, бача си,
да стане рано в събота,
да направи свещи восчени
да вземе плоска ибришовска,
па на гробища да дойде,
гроб ми кръстом да прилей,
на четиртях края запали (2)
по една свещица восчена.
Дойчин си у тях отиде
и на бача си той каза:
- Да раниш, бачо, в събота,
направи свещи восчени,
да вземеш плоска ибришовска
и на гробища да отидеш,
гроба й кръстом да полееш
и свещи четири запалиш.
Стоян Дойчина послуша,
па ранил рано в събота,
направил свещи восчени,
па е взел плоска ибрашовска,
па на гробища отишъл
гроб е кръстом той полял,
свещи четири запалил,
гроба се надве разцепи,
Петкана из гроб излезе
и Стоян във гроба си влезе
Петкана си у тях отиде
та си децата умила,
умила и ги уплела
и ги хубаво премени
па си ги в рая изпрати
и тогаз на гроб отиде,
и си във гроба тя влезе.
Стоян от гроба излезе,
право си у тях отиде,
Дойчина на вратня той срещна,
и му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010