* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
вън село, покрай гробища,
с меден си кавал свиреше,
под земя се глас зачува:
- Драгинко Дойчо, деверко,
позапри, Дойчо, кавала,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децата,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
шета ли мойто шетане
и гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Батьо се ожени
и взема добра стопанка,
тя ходи твойто ходенe,
и носи твойто носене,
и шета твойто шетанe,
и твоя поглед тя гледа,
децата добре не гледа.
Батьо децата раздаде
на турци и на българи,
и на трета вяра евреи.
Буля на Дойча продума:
- Драгинко Дойчо, деверко,
утре е задушна събота,
вземи тамян и свещи,
и още вино червено,
да дойдеш да ме прилееш,
дано се гроба отвори,
от гроба навън да изляза,
децата да си прибера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010