* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
долу в долните гробища
и с меден кавал свиреше.
Глас се отдолу зачуло,
глас от долните гробища:
- Дойчо льо, миличък булин,
я си спри, Дойчо, кавала
нещичко ще те попитам -
правичко да ми обадиш,
правичко да ме не лъжеш.
Бате ти ожени ли се,
взе ли булка хубава,
хубава още къщница?
Ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене,
шета ли моето шетане?
Гледа ли, Дойчо, децата,
децата, сирачетата?
Дойчо були си думаше:
- Като ме, бульо, ти питаш
правичко ще ти обадя,
правичко да не те лъжа.
Бате се, бульо, ожени,
взема си булка хубава,
хубава, още къщница.
Тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене
и шета твойто шетане,
ала децата не гледа,
децата - сирачетата.
Кога й хлебец поискат -
тя им корички подхвърля,
като водица поискат -
тя им промивка подхвърля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010