* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми Дойчо шиленца,
край село, покрай гробища,
с меден кавал свиреше,
кавал свири-говори,
буля му от гроб се обади:
- Драгинко Дойчо, мил буля,
нещичко ще те запитам -
бате ти ожени ли се,
взема ли булка хубава,
мяза ли, Дойчо, на мене,
ходи ли моето ходене,
гледа ли хубаво децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо, бульо ле, братовице ле,
бате се, бульо, ожени,
не взе булка хубава,
не ходи твоето ходене,
не гледа хубаво децата,
хляба им сиви комачки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010