* * *

Булин глас от гроба (2)

Бре, де са й чуло, видяло,
зълва буля си да жалей
както Марийка буля си.
Девет години жаляла,
на хоро не е излязла,
не се е Марийка засмяла.
На десетата година
рано Марийка ранила
и си главата умила,
на две са коси оплела,
увляла в горна градинка,
набрала цвете всякакво,
вземала свещи и тамян,
наляла шише с вода
и на гробища отиде.
Приляла и прикадила,
викнала и заплакала:
- Булне ле, братовице ле,
я стани, бульо, я стани
на ситно да ме оплетеш,
ситно плетене кадънско,
и чухутското ресане.
Марийкината братовица,
тя се от гроба обади:
- Мари, калино Марийке,
стига ми плака, нарежда,
че ми къщата прокапа
от твойте сълзи горещи.
Не мога, зълво, да стана
на ситно да та оплета.
Тънко ми кръстче прогнило,
змия ми очи изпила,
на сърце гнездо извила,
малки зъмчета измътила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010