 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дочо си стадо пасеше
покрай новоселски гробища,
с меден си кавал свиреше,
на Петрин гробец седеше.
Петра си Дочо попита:
- Ожени ли се байко ти,
добра ли му е булката,
гледа ли добре децата?
- Жени се, како, ожени,
добра му й, како, булката,
хубаво гледа децата -
вечер ги със бой приспива,
зарана ги щипе и бие,
ако й лебец посакат,
с комат в главата ги бие.
Извор, Видинско (Стоин-ТВ, № 1642); Дочо - вер. от Дойчо.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010