* * *

Булин глас от гроба (2)

Желяла й Донка буля си,
мало га й много желяла,
цали ми девет години.
На десетата година
Донка буля си прежаля,
станала й рано събота,
месяла й и опекала,
и на гробища отишла,
на булин гроба свалила,
синки ги Донка приляла,
приляла и прикадила,
викнала, та заплакала: (2)
- Бульо льо, бульо милинка,
стани ме, бульо, наплети
тойото ситно плетене
и кадънското редене!
Буля се от гроб обади:
- Калино, зълво Донке ле,
не мога, зълво, да стана,
тънко ми кръстче прегнило,
за земя се й зарастяло,
мувал ми лице прекрило,
змейка ми очи изпило.
Буля на Донка думаше:
- Калино, зълво Донке ле,
ти постой, зълво, почакай,
нящо ща да та попитам!
Ожени ли се батьо ти,
доведе ли добра буля,
гледа ли убу децата?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
носи ли моите ялтъни?
Донка на буля думаше:
- Не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене.
- Гледа ли убу децата?
- Гледа ги, бульо, гледа ги -
кога си лябец поискат,
сувите кори обира,
на тяв ги, бульо, даваше;
кога йодица поискат,
тя им йодица даваше
от кокошата копаня
със пералната картуна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010