* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл Радойчо шилета
край село, покрай гробища.
На мермер камък поседна,
с меден си кавал засвири.
Послед кавала глас зачу -
буля му от гроб повика:
- Драгинко, дрейко Радойко,
я си каваля позапри,
нещичко ще те попитам -
ожени ли се батьо ти,
взема ли буля мащеха,
гледа ли мойте сираци?
Радойчо буля думаше:
- Бульо льо, мила и драга,
бате се, бульо, ожени,
взема ми буля мащеха.
Тя мяза, бульо, на тебе,
и носи твойто носене,
и ходи твойто ходене,
и носи твойте алтъни,
ала не гледа децата -
момчето и момичето.
Когато хлебец поискат,
тя хми корички отдава;
когато вода поискат -
тя ги през ръки удряше!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010