* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше,
край село, покрай гробища,
и с медян кавал свиреше.
От гроб се й гласец зачуло:
- Драгинко, драги Дойчо ле,
я поспри малко кавала,
нещо ш'та буля попита -
ожени ли се бате ти,
взема ли добра къщница,
мяза ли, Дойчо, на мене,
гледа ли добре децата?
Дойчо на буля продума:
- Мар бульо, бульо миличка,
като ме питаш, ще кажа -
бате сe, бульо, ожени,
не взема добра стопанка,
не мяза, бульо, на тебе,
не ходи твойто ходене
и не носи твойто носене,
не гледа добре децата.
Кога хи хлебец поискат,
сухи им кори тя дава,
водица, бульо - помия,
постелка - черната земя,
възглаве - сини камъни,
ясната слана - завивка!
Буля си сълзи порони
и си на драгинко продума:
- Драгинко, драги Дойчо льо,
кога си, Дойчо, отидеш,
ти при бате си да идеш
и на бате си да кажеш
той да ми курбан заколи,
че ще му дойда на гости,
да си децата нагледам.
Все за тях плача й милея,
че ги мънинки оставих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010