* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробища.
Месеца ясно светеше,
Дойчо с кавала си свиреше.
Глас се под земята зачуло
от близо, откъм гробищата:
- Драгинко, булин деверко,
я спри кавала, послушай.
Нещичко що те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожене ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка?
Мяза ли, Дойчо, на мене
ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене
гледа ли добре децата?
Дойчо да свири престана,
уплашен тихо говори:
- Бате се, бульо, ожени,
година като измина.
Добра стопанка доведе,
на тебе малко тя мяса.
Но нали е, бульо, мащеха -
децата добре не гледа.
Гласът по-силно говори:
- Драгинко, булин деверко,
като си в село отидеш
и на бате си да кажеш -
пак да си гледа жената,
но да не си пръска децата,
че макар там не живея,
за тях все плача, милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010