* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
пасе ги Дойчо, напасе,
студена вода напои,
право се пладне изправи,
Дойчо шилета запладни,
край Росенските гробища,
с меден си кавал засвири,
глас се под земя зачу
и на кавал приглася:
- Драгинко Дойчо, булин деверко,
възпри кавали, не свири,
нещо да те буля попита.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
добре ли гледа децата?
Дойчо си буля продума:
- Батьо се, бульо, ожени,
добра си стопанка взема,
на тебе, бульо, тя мяза,
твойто носене тя носи,
твойто ходене тя ходи,
ала децата, бульо, не гледа,
децата, бульо, сирачетата,
от порта на порта те ходят,
за коричка хлебец да просят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010