* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше
край село, край гробищата,
луната ясно светеше,
Дойчо си с кавал свиреше,
свиреше и по гробове скачаше,
седнал е на Петриния гроб,
с медно кавалче свиреше.
От гроба се гласец чува:
- Брайно ле Дойчо, бре, Дойчо,
нещо ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се байко ти,
добра ли стопанка той взема,
мяза ли Дойчо на мене,
гледа ли мойте дечица?
- Како ле, како Петрийо,
като ме питаш, ще кажа.
Батко се, како, ожени,
добра стопанка той взема,
тя малко мяза на тебе,
не ходи твойто ходене,
не носи твойте носии.
Гледа хубаво децата.
Вечер им дава вечеря -
за хлебец, како, корички,
за гозба, како, помийка,
черна им земя постилка,
ясно им небе завивка.
Така ги, како, гледаше.
- Брайно ле, були доверко,
кога си дома идеш
и на байко си да кажеш
девет зарани да ме прелива,
темянец, какин, да пуши,
свещици, какин, да пали,
дано се земя разгърне -
ази от земя да изляза,
дечица да си гледаме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010