|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булин глас от гроба (1)
Пасъл ми Дойчо шилета
край село, край гробищата.
Шилета кротко пасяха,
кучета сладко лаеха.
Дойчо си с кавал свиреше.
На Дойчо му се гласец зачува:
- Я поспри, Дойчо, кавала,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш -
ожени ли се бачо ти,
взема ли добра стопанка?
Ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ле, мила и драга,
питаш ме, бульо, ще кажа.
Снощи се бате ожени
и взема добра стопанка.
Тя ходи твоето ходене
и носи твоето носене,
само децата добре не гледа.
Те ходят, бульо, из село
боси, горките, и гладни.
Гурково, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|