* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си шилета пасеше
от пладня до полунощи,
силна го дрямка придряма,
извади медни кавали,
на мермер камък застана
край село, край гробищата,
засвири Дойчо, запея,
песен му гласа износи,
кавал му гласа доноси.
Чуди се Дойчо, мае са,
що му на песен приглаша -
дали е вакло агънце
от голямата сюрия,
или е мома хубава
от силната седянка.
Нито би вакло агънце
от голямата сюрия,
нито би мома хубава
от силната седянка!
Провикнала се буля му,
буля му, братовицата му,
тя си на Дойчо отпява:
- Я си поспири, Дойчо, кавала
нещичко да те попитам,
правичко да ми обадиш,
че мене лъжа не бива.
Ожени ли се бачо ти,
доведе ли добра стопанка
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене
гледа ли мойто гледане,
сговаря ли се с комшии,
децата, сирачетата,
сирачтата, заварените!
Дойчо си були думаше:
- Бульо ле, братовице ле,
като ме питаш, ще кажа,
на тебе лъжа не бива -
батьо се, бульо, ожени,
взема си булка хубава,
тя ходи твойто ходене,
и носи твойто носене,
и гледа твойто гледане,
и се сговаря с комшии,
ала децата не гледа.
Гладнички, ненахранени,
скъсани, незакърпени,
рошави, неорешани!
Дойчова буля думаше:
- Драгинко Дойчо, драгинко,
да речеш, буля, батя си,
утре е света неделя,
да стане рано, подрани,
хубаво да се премени
а че и в черква да отиде
на Бога да се помоли,
дано му чуе молбата,
да стана, Дойчо, да стана,
да стана, да дойда,
децата си да отгледам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010