* * *

Булин глас от гроба (1)

Калино, мари, Кали=
Калино, мари, Калино!
Калина гърло боляло,
свекърва й го лекува -
от бела тиква копаше,
с пресно я млеко вареше,
от зелен гущер главата.
Па й гърло не проводи.
Калина Стоян говори:
- Либе Стояне, Стояне,
впрегни си брези биволи,
да ме откараш код мама,
макя гърло да лекува.
Стоян Калини говори:
- Либе Калино, Калино,
строшили ми се колата,
не са ковани биволи.
А Калина му говори:
- Пцета ти яле биволи,
огън ти горил колата!
Таман си това издума
и с душа се разтанала.
Па закопая Калина...
Стамен пасе вакли овни
по Калинино гробище.
Калина вика низ гробо:
- Браче Стамене, Стамене.
Застана Стамен, заслуша
дали му дзванци дрънкаа
или му моми поеа.
Застана Стамен, заслуша.
Калина вика низ гробо:
- Браче Стамене, Стамене,
оженихте ли бая ти,
доведохте ли невеста,
хубава ли е невеста
и гледа ли ми детето?
- Ни е хубава невеста,
ни е работна невеста,
нито ти гледа детето...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010