* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробища;
с меден кавал свиреше.
Под земя се глас обади:
- Я спри, драгинко, кавалът
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Пък той й рекъл:
- Много й добра стопанка,
твойто ходене ходи,
твойто носене носи,
ала децата не гледа.
- Кат' си довечера с'идеш
на батя си да кажеш,
две съботи да ме прилее,
да ме прилее с кескин оцет,
да ми се гроба отвори,
да си дода и да си децата
омия, омия и окъпя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010