* * *

Булин глас от гроба (1)

Драгинко шилета пасе
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше.
От нейде се глас обажда:
- Драгинко, булен деверко,
ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка?
Ходи ли мойто ходене,
шъта ли мойто шътане,
гледа ли добре децата?
- Бате се, како, ожени,
взема си добра стопанка.
Тя ходи твойто ходене
и шъта твойто шътане.
Но нали е майка мащеха
добре не гледа децата,
те ходят голи и боси,
и гладни лягат, горките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010