* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
под село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше,
като си с кавала свиреше,
глас се под земя зачуло:
- Драгинко, булин деверко,
ожени ли сe бая ти,
взема ли добра невеста,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Драгинко буля говори:
- Буле ле, мила снашице,
батьо се, буле, ожени,
взема си добра стопанка,
ходи си твойто ходене,
носи си твойто носене
децата добре не гледа,
ако им хлебец подаде,
тя ще трошички събира,
на деца хлебец не подава,
ако им вода подаде,
с вода ще ги удави.
- Драгинко, булин деверко,
на батьо си ти да кажеш -
жената да си не пъди,
децата да си не бие!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010