* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо си стадо пасеше
край село, покрай гробища.
Със меден кавал свиреше.
От гроб му се глас дочуло,
Дойчова буля извика:
- Я поспри, Дойчо, кавала,
нещичко ще те попитам -
право на мене да кажеш.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка?
Мяза ли, Дойчо, на мене,
носи ли моето носене,
ходи ли моето ходене?
Дойчо на буля си думаше:
- Бульо ма, бульо батьова,
като ме питаш да кажа,
без да те, бульо, излъжа.
Бате се, бульо, ожени,
той взема добра стопанка,
на тебе, бульо, тя мяза,
твоето носене тя носи,
твоето ходене тя ходи,
ала децата не гледа -
тя ги из махала пръсна,
гладни и жадни да ходят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010