* * *

Булин глас от гроба (1)

Калина гърло болело,
девет я годин болело,
никому не е казала.
Па стана, отиде,
при пръвньо си либе Стояна,
па на Стояна говори:
- Либе Стояне, Стояне,
девет години ме гърло болело,
никому не съм казала,
сега ти, либе, казуем,
да ме откараш код мама,
още код татко.
Мама ми знае лекове -
от зелен гущер главата,
от люта змия сърцето.
Стоян на Калина говори:
- Либе Калино, Калино,
не мога да те откарам -
колата са ми счупени,
биволи не са ковани,
не мога да те откарам...
Калина умрела млада зелена,
па я закопая в тия нови гробища.
Геро си на гробища стадо пасеше.
Калина низ гроби викаше:
- Геро, младо деверче,
ожени ли се Стоян,
доведе ли си лика и прилика,
слуша ли мама и татко?
- Ни слуша мама, ни татко,
ни държи мъжко детенце...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010