* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл ми й Дойчо шилета
край село, край гробищата.
С меден ми кавал свиреше.
Кавала свири-говори:
- Де да си, бульо, да дойдеш,
децата да си прибереш.
Ясен се й гласец зачуло
откъм черни гробове:
- Драгинко ле, драги Дойчо ле,
ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ле, булка батьова,
батьо са, бульо, ожени,
на тебе, бульо, прилича,
твойто носене носи,
твойто ходене ходи,
ала не гледа децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010