 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жали, (2)
както Еринка буля си.
Жаляла девет години,
кога на десет застъпи,
станала рано в събота,
че си главата умила,
че взела тамян и восък,
че на гробища отиде,
викнала, та й заплакала:
- Булньо льо, булньо миличка,
стани ме, булньо, оплети
ситно долненско плетене,
долненско и девененско.
Булня се от гроб обади:
- Лельо льо, лельо, миличка,
не мога, лельо, да стана,
змия ми лежи на сърце
със девет малки змийчета,
от коса гнездо извила...
Глогинка, Поповско; хороводна (СИБ 1, № 994 - "Зълва жалее буля си - 4"); всички стихове се повтарят без първия и последния.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010