* * *

Булин глас от гроба (2)

Бре, де са й чуло, видяло,
зълва буля си да желей
като Иванка буля си!
Та га желяла, миляла
цели ми девет години,
не си главата умила,
не си дрехи променила,
не си дюлбеня опрала.
Дошло е видна събота,
тя си главата умила
и си дюлбеня опрала,
отвзела тамян и восък
и на гробища отиде,
приляла и прикадила,
викнала, та заплакала:
- Бульо льо, бульо милинка,
стани ме, бульо, наплети
ситното долно плетене
и българското редене!
Буля се от гроб обади:
- Стани си поди, Калино,
не мога, буля, да стана -
мухъл ми лице прекрило,
змейка ми очи изпила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010