* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо агнета пасеше
край село, край гробищата;
с тънка свирка свиреше,
под земята глас се зачуло:
- Престани, Дойчо, не свири,
нещичко ще те попитам.
Ожени ли се бате ти -
взема ли добра стопанка?
Мяза ли, Дойчо, на мене,
носи ли мойто носене,
ходи ли мойто ходене?
Живеят ли си с батя ти,
гледа ли добре децата?
Дойчо булке ле думаше:
- Бате се, буле, ожени,
добра стопанка намери,
твойто ходене тя ходи,
твойто носене тя носи.
С батя си много живеят,
но нали е майка мащеха,
децата добре не гледа.
Буля драгинко думаше:
- Драгинко, булин деверко,
като си вкъщи отидеш
и на батя си да кажеш -
пак да си гледа жената,
да не си пилей децата,
че макар да не съм при тях
все за тях мисля и жалея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010