* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шиленца пасеше
долу ми, долу край гробищата
и с меден си кавал свиреше.
Глас се под шика зачуло:
- Поспри, драгинко, кавала,
нещичко ще те попитам,
правилно да ми отговориш.
Ожени ли се бате ти,
добра стопанка ли взема,
гледа ли добре дечицата,
ходи ли моето, ходи ли,
носи ли моето, носи ли?
Дойчо була си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
добра стопанка си взема.
Твойто ходи и тя ходи,
твойто носене тя носи
но нали е, бульо, мащеха,
децата добре не гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010