* * *

Булин глас от гроба (1)

Авлига пее в градина
под бял, под червен трендафил,
под белоцвета люляка.
То не е било авлига,
най било булка Велика.
Тя на девер си думаше:
- Драгинко, драги деверко,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се бате ти,
взема ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли, буля, децата?
- Бульо ма, братовце мо,
бате се, бульо, ожени,
той взема добра стопанка.
Тя ходи твойто ходене,
носи твойто носене,
ала децата не гледа.
Ела ги, бульо, прибери,
прибери бульо, закърпи,
закърпи бульо, окъпи,
че те са мръсни и скъсани,
че за тях никой не милей.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010