* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
луната ясно светеше;
Дойчо с кавал свиреше.
Отнегде глас се дочува,
отнегде, откъм гробища.
- Драгинко, булин деверко,
запри кавала, послушай,
нещичко ще те попитам,
правичко ла ми обадиш.
Ожени ли се бая ти,
найде ли добра стопанка,
слуша ли мойто слушане,
шета ли мойто шетане,
мете ли мойто метене,
децата добре гледа ли?
Дойчо да свири престава,
уплашен тихо говори:
- Бате се, бульо, ожени,
година като измина,
добра стопанка поведе,
не шета твойто шетене,
не мете твойто метене,
децата добре не гледа.
Дойчо повторно говори.
- Драгинко, булин деверко,
кога на село отидеш,
бате си всичко да кажеш (2),
да кажеш, да му разправиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010