* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село край гробищата,
луната ясно светеше,
Дойчо със кавал свиреше.
Глас под земя се зачул,
от близо към гробищата:
- Драгинко, мили деверко,
я спри кавала, послушай,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
мяза ли, Дойчо, на мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто облекло,
гледа ли добре децата?
- Бате се, буле, ожени,
година като измина.
Добра стопанка донесе,
на тебе малко тя мяза.
Но нали, бульо, мащеха -
децата добре не гледа.
- Драгинко, булин деверко,
като си в село отидеш
и на бате си да кажеш -
да не си пръска децата,
че макар там да н' живея,
за тях си плача, милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010