* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата,
луната ясно грееше,
Дойчо с кавала свиреше,
глас му се от земя зачу:
- Драгинко Дойчо, драг булин,
я поспри малко кавала,
нещичко ще те попитам,
най искам право да кажеш!
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра къщница,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо льо, бульо братовце,
бате се, бульо, ожени,
той взема добра къщница,
тя ходи твойто ходене
и носи твойто носене,
един й косур намирам -
не гледа добре децата,
децата сираченцата.
Кога си хлебец поискат,
триднишки корички им дава.
Буля на Дойчо пак дума:
- Драгинко Дойчо, драг булин,
да кажеш, буле, бате си,
колкото наниз аз имам,
всичкия да го събере
в черкова да го занесе,
на Бога да се помоли,
дано ме, буле, издигне,
децата да си погледна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010