* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
Луната ясно светеше.
Глас се под земя зачуло
отблизо, откъм гробищата:
- Я спри кавала, послушай.
Нещичко ще те попитам -
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти?
Взема ли добра стопанка?
Мяза ли, Дойчо, на мене?
Ходи ли моето ходене?
Носи ли моето носене?
Гледа ли добре децата?
Дойчо да свири престана,
уплашен тихо говори:
- Бате се, бульо, ожени.
Година като измина.
Добра стопанка доведе,
на тебе малко тя мяза,
нали е, бульо, мащеха.
Децата добре ги гледа.
Гласът по-силно говори:
- Драгинко, булин деверко,
като в село отидеш
и на бате си да кажеш -
пак да си гледа жената,
да не си пръска децата,
че макар там не живея,
за тях все плача, милея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010