* * *

Булин глас от гроба (1)

Лазарчо стадо пасеше
покрай старите гробища,
с меден кавал свиреше.
Буля му се от гроб обади:
- Драгинко, драги Лазарчо,
позапри си кавала
нещичко да те питам -
ожени ли се бате ти,
хубава ли му е булката,
гледа ли ми децата,
децата - двата близнака,
момчето и момичето?
- Ожени се, бульо, бате ми,
хубава му е булката,
ала децата не гледа.
Едри корички хляб дава,
помията им гозбата.
- Драгинчо, драги Лазаре,
кажи му на батя си,
децата ми да заведе
на Бачковския манастир
там да си слугуват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010