* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шиленца пасеше,
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше,
кавала свири и говори:
- Бульо льо, братовице ле,
я излез, бульо, я излез,
че си децата погледни,
голички като штиченца,
босички, като меченца.
Буля му се от гроб обади:
- Драгинко Дойчо, млад хубав,
не мога, буля, да стана,
тънка ми снага прогнила,
змия ми е очи изпила,
руса ми коса опасла,
като си гнездо извила,
усойни змийчета изпилила.
Драгинко Дойчо, мил булин,
ожени ли се бате ти,
взема ли, буля, хубава,
носи ли мойто носене,
гледа ли с моя мил поглед?
Дойчо с кавал свиреше,
кавала свири-говори:
- Бульо мо, братовице ле,
бате се, бульо, ожени,
не взема буля хубава,
не носи твойто носене,
не ходи твойто ходене,
не гледа с твоя мил поглед,
не гледа, бульо, децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010