* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, покрай гробища,
с меден си кавал свиреше.
Глас си от гробища зачува:
- Драгинко, драги Радойчо,
нещичко ще те запитам, (2)
правичко ти да ми кажеш,
ожени ли се бате ти, (2)
взема ли добра стопанка,
шета ли мойто шетане, (2)
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
- Буле ле, буле байнова,
като ме питаш, да кажа,
да кажа без да те лъжа,
нали се бате ожени,
та взема добра стопанка,
тя носи твойте носене,
и шета твойто шетане, (2)
но не гледа децата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010