* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
Месецът ясно грееше,
Дойчо с кавал свиреше.
Наблизо глас се зачува,
наблизо към гробищата.
Буля на Дойчо думаше:
- Дойчо ле, драги булино,
ожени ли се бате ти,
намери ли добра стопанка,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата?
Дойчо буля си думаше:
- Бате се, бульо, ожени,
намери добра стопанка,
на тебе много прилича,
твойто ходене тя ходи,
твойто носене тя носи,
ала не гледа децата.
Деца се, бульо, пръснаха
по турци и по българи
и трета вяра циганска,
най-мъничкото - Дойчо,
дето е на мен кръстено -
то е в цигани дадено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010