* * *

Булин глас от гроба (1)

Дончо агънца пасеше
агънца, Дончо, шиленца,
край село, край гробищата.
С меден си кавал свиреше,
един му се глас дочуваше.
Нали е Божа работа,
буля му от гроб викаше:
- Дончо льо, Дончо деверо,
ожени ли се бате ти,
взема ли булка хубава,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
- Бульо мо, братовце мо,
бате се, бульо, ожени,
взема си булка хубава.
Тя ходи твойто ходене,
тя носи твойто носене,
ала децата не гледа.
Постелката им, мар бульо,
с интерийка те се покриват,
а хлебецът им, мар бульо,
коричките им даваше,
гостбата им, мар бульо,
помийката им даваше.
Буля Драгинко думаше:
- Драгинко Дончо, драгинко,
да кажеш на манча си -
станало е девет години,
откак е буля ти умряла
с вино не е прилята,
с тамян не е прикадена.
Да доди, да ми прилее,
с тамян да ми прикади.
Ще ми се гроба отвори,
да дода да си видя
мойте дребни сираци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010